Девин е град приказка в сърцето на Родопите. В този дивен и примамлив кът елате да се насладите на чист въздух, красива природа и тишина. Девин е мястото където ще се почуствате природени от удивителното съчетание на величествени планини, реки и минерални извори.

       Природните дадености са добра предпоставка за развитието и на алтернативни форми на  туризъм. Изключително атрактивна  за  посещения е защитена местност „Поречието на река „Девинска” . Тя представлява живописно ждрело с характерен ландшафт и забележителни скални форми и образувания, находища на редки и защитени растителни и животински  видове, чиито беспорни лидери сред едемитите са родопския силивряк и дивата коза. Реката е изваяла множество красиви вирове и меандри, достигащи дълбочина 2-3 метра .

       За улесняване достъпа на туристите до защитената местност е изградена екопътека „Струилица – Калето – Лъката”, която е изключително атрактивна и включва метални мостове, стълби и места за отдих. В защитената местност е обособена зона за риболовен туризъм с дължина 3 км., която предоставя отлични условия за риболов на балканска пъстърва.

       В местността „Калето” се намират развалините на стара българска крепост от VІ-ХІІІ век, а в месността „Лъката” е установено средновековно селище. И двата обекта са със статут на паметници с местно значение и са под специална  закрила.

     Откритите плувни басейни в местността „Струилица” привличат много посетители през активния  туристически сезон. Има терапевтичен басейн, парна баня, сауна, джакузи, а на около 30 минутен преход от паркинга в едноименната местност се намират и стъпаловидните водопади „Струилски дол”.

     Местностите „Лисичево" и „Чурал" се намират на 15 км. северозападно от гр.Девин. Живописната природа и удобния асфалтов път от гр.Девин са фактори, които определят местността „Лисичево” като предпочитано място за отдих и почивка на гражданите и гостите на града.

     Уникална за себе си е и защитена местност „Триградско ждрело”. Разположена е по поречието на р.Триградска по пътя Девин-Триград, на около 1,5 км. от селото. Защитената местност обхваща най-живописната част от речния каньон с отвесни стени, високи до 300 метра, които на места  се доближават една до друга надвиснали над пътя , закривайки небето. Величествена гледка на стръмни скали, върху които растат смърчове и борове, придава особена стойност на този великолепен природен паметник.

       Един от феномените на Триградско ждрело е пропастната пещера „Дяволско гърло”. Водите на р.Триградска навлизат с грохот в пещерата, където образуват 12 подземни водопада, най-големият от които е с височина 42 метра /един от най-високите в Европа/, и се появяват отново след 530 метра като буен карстов извор.

       За пещера „Дяволско гърло” се носят много легенди, а местните жители разказват че, нищо което е влязло в подземния и лабиринт, не излиза от нея. Интерес представлява легендата, която разказва, че древните траки хвърляли в бездната своите вождове, за да ги направят безсмъртни. Според друга легенда това е мястото, където митичния певец Орфей слязъл в подземното царство да търси своята любима Евридика.

       В землището на с.Триград се намира Харамийската пещера, която също е от пропастен тип и предлага атракция  на границата на класическия и екстремния туризъм. През последните години защитената местност „Триградско ждрело” е все по-популярно място за развитието на алтернативни форми на туризъм, като посещение на пещери, пешеходни преходи, наблюдение на птици и растения, планинско колоездене, конен туризъм, рафтинг и др.

       Изключително привлекателно място за туристите е и защитената местност „Чаирите”. Тя представлява свлачищни езера, вековна гора и сенокосни ливади,  разположени на 1600 метра надморска височина. Тук се намират някои изключителни природни феномени: Превалетият камък – естествена каменна арка, висока над 10 метра;  Пияната гора с нейните дървета,  странно изкривени и наклонени от свличането на почвените слоеве, върху които растат. Най-ценият и неповторим природен феномен в района беспорно са 7-те свлачищни езера, запазени от епохата на кватернера.

       Ценни за развитието на туризма са  и минералните извори:       Находище “Беденски бани“  - разположено на 12 км. от гр.Девин, с температура 73,5⁰ – 76,0⁰ С. Минералната вода има външно балнеологично приложение. Основният профил за ползване включва заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и кожни заболявания. Водата не е пригодна за бутилиране. 

      Находище “Девин” - разположено в гр. Девин,  с температура 37 – 45^оС. Минералната вода има следните предназначения:

   -  за питейно приложение – стомашно-чревни заболявания; жлъчно-чернодробни заболявания; бъбречно-урологични заболявания; обменно-ендокринни заболявания

      -  за външно приложение – за заболявания на опорно-двигателния апарат; на нервната система; половата система, сърдечно-съдовата система и кожни заболявания;

      -  за инхалационно приложение – при заболявания на дихателната система от възпалително, алергично и токсично естество;

    -  за спортно-профилактични цели и закаляване на организма в закрити и открити водни басейни.

        Находище “Михалково” е с дебит на находището 2,8 л/с. Водата извира с температура 16,0⁰-26,0⁰С. Тя е най-силно газираната въглекисела вода в страната. Благоприятна е за лечение на сърдечно-съдови заболявания, на заболявания на храносмилателния апарат, на нервната система и за лечение на ендокринно-обменни заболявания.

       Находища “Настан-1” и „Настан-2” – се намират се в кв. Настан, гр. Девин. Водата е сулфатна, хидрокарбонатно-натриева и се използва за: 

       - питейно балнеолечение и балнеопрофилактика – стомашно-чревни , бъбречно – урологични и обменно-ендокринни заболявания; 

 - трапезни цели като натурална минерална вода - на водоизточника или в бутилиран вид, включително и газирана.

Девин е подходящ за почивка през четирите сезона на годината, но това което ще остане незабравимо за посетителя е топлото гостоприемство на девинчани и жителите от региона и възможността да опитат от чистите и натурални вкусотии и специалитети като родопски клин, пататник, смилянски фасул и балканска  пъстърва.